Ленън – побойникът, който стана Бог
Джон Ленън през 2020-а можеше да чества 80. Но уви – единствено на 40 почина в Ню Йорк от петте патрона на фанатика Чапман. Бъдещият идол проплаква за първи път на 9 октомври 1940-а в Ливърпул при една от следващите въздушни офанзиви на немските бомбардировачи над Англия. Навярно поради това той цялостен живот пееше за мир и съгласие. Майка му Джули се омъжва за Фреди Ленън съвсем на шега - без даже родителите й да подозират за мерака да бъде младоженка. Церемонията минава небрежно и младото семейство изкарва „ един дребен следобяд “ в кино „ Трокадеро “, където Джулия работи като разпоредителка. На другата заран корабът, на който служи Алфред Ленън, отплува за Съединени американски щати. Семейството постоянно е разграничено и когато Джон навършва 5, татко му даже прави опит да го отвлече в Нова Зеландия. Точно когато взима детето от вуйна му Мими, на вратата се появява майката. Фред я моли да тръгнат всички дружно и да стартират живота си изначало. Джулия отхвърля изрично. „ Тя искаше единствено Джон – спомня си Фред. - Спорихме дълго и най-после предложих да оставим Джон да реши. “ Двамата грубо разкъсват душата на сина си. Малкият се чуди кого да избере. Тича ту при баща си, ту се хвърля към майка си. Накрая избира бащата и Джулия си тръгва. Когато към този момент е на улицата, Джон я догонва и остава с нея. Баща му го вижда за финален път. 18 години по-късно Джон държи ръката на майка си, до момента в който тя умира след тежка автомобилна злополука. Чак след още 12 години успява да излее болката си от нейната загуба в песента „ Mother “. „ Смъртта на мама беше най-тежкият миг в живота ми “, споделя Ленън.
През 1952-а Джон постъпва в учебното заведение „ Куори Бенк “. Точно по това време английската занимателна музика изпитва съдбовното въздействие на Бил Хейли и неговия рокендрол. Рокендролът е най-значителното събитие на 50-те години, само че „ дивата “ музика се извършва от зализани чичковци с букли над челото. Така изглежда дори пълничкият 30-годишен Хейли. Само Елвис Пресли е обаятелният млад артист, чийто облик се покрива с новия тон. В началото на 1956-а неговата плоча с песента „ Heartbreak Hotel “ е най-продавана в целия свят. За Джон Елвис е по-велик от Бог. Той е подготвен да се бие с всеки, който се осмели да твърди, че на света има по-добър музикант от Пресли. Облича се като него в тесни джинси, върви високо подстриган и зализан, тъкмо каквато е прическата на идола, и събира най-близките си другари в група – „ Куоримен “. Пет месеца по-късно за храмовия празник на църквата в ливърпулския квартал Уултън Джон се среща с Пол Макартни. На увеселението Пол чува „ дрънкането “ на групата му и си разрешава да каже, че Литъл Ричард е по-голям от Пресли. Настръхнал, Джон се доближава и го удря по врата. „ Оня, който се приближи, беше посръбнал – спомня си Пол първата им среща. Дъхът му вонеше. Тоя пък остарял алкохолик к‘во прави, помислих си аз. Джон беше на 16, а аз на 14. Затова беше доста по-голям. Беше самонадеян, не му пукаше от никого, учеше ме да не се покорявам на татко ми. “
Джон е бунтовник. В учебното заведение пропада на изпитите, шашва всички с външния си тип и е безусловно сигурен, че един ден ще завладее света. Когато вуйна Мими се кара и изхвърля стиховете и рисунките му на боклука, Джон крещи: „ Ще съжаляваш, когато стана фамозен! “. „ Но всъщност не знаех какъв желаех да бъда. Може би мечтаех да свърша като някой екстравагантен милионер, признава по-късно Ленън. Въобразявах си, че ще се оженя за милионерка и по този начин ще я карам. Мими ми повтаряше по 10 пъти дневно, че китарата е хубаво нещо, само че от нея в никакъв случай няма пребивавам. “
В края на 1959-а „ Куоримен “ с Пол, Джордж Харисън, Сту Стъклиф – най-близките другари на Джон, и Пит Бест, към този момент се назовават „ Силвър Бийтълс “, а година по-късно стартира фамозният им гастарбайтърски интервал в Хамбург. Клуб „ Индра “ псореща шумните музиканти много хладно. Те скачат диво по сцената, беседват, до момента в който свирят, тропат с крайници, будалкат публиката, а Джон се търкаля по пода и свири с клозетна седалка на врата. Дори се бият грубо между тях. Когато през 1962- Сту умира, майката не дава да погребат натрупа, до момента в който не го отворят. Аутопсията открива, че повода за гибелта е дребен мозъчен израстък, породен от мощен удар по главата. Твърди се, че Джон грубо ритнал Сту с острия стоманен връх на ботуша си при едно от тези сбивания. Джон в действителност е прочут и безсърдечен хулиган до деня, в който навършва 22. Тогава самичък пред себе си се заклева, че повече няма да протяга ръка на никого.
Диваците са изгонени от Хамбург и правата им за работа са отнети, откакто подпалват другия клуб, в който свирят. Полицията ги изхвърля от Германия, само че те към този момент са натрупали огромен опит, почувствали са се известни и положителни. Започва пътя към същинската популярност от ливърпулския клуб „ Кавърн “. Тогава гаджето на Сту – Астрид, трансформира прическата му – дълга като нейната и с бретон, а не зализан като Пресли. На всички им харесва, само че не се вземат решение да последват образеца на Ленън. А и чакат утвърждението му - той е тарторът, който заповядва. Никой не смее да му опонира. Джон нарежда да се пуши на сцената, да не се оригват и псуват в микрофоните, да носят каубойски ботуши, кожени дрехи. Избухва ужасно, в случай че някой възрази. Мениджърът Брайън Епстейн не е на себе си, когато за първи път става жертва на гнева му, след като има неблагоразумието да настоява за по-разкрепостено държание. Ленън не разрешава на никой да заплаши безспорната му власт. И за да покаже на Епстейн кой командва парада, спи с него и го държи в послушание. Хомосексуалистът Епстейн и Ленън даже отпътуват като двойка на ваканция в Испания - при това тъкмо когато Синтия ражда Джулиън. Но на Джон не му пука от приказките, че и той е хомосексуалист. „ Бийтълс “ към този момент са изпели „ Love Me Do “ и тийнейджърките крещят в нервност на концертите им.
Ленън към този момент е кумир. Той високомерно разправя в изявленията, че ненавижда обичайния джаз и дебелите глави, само че обича интелигентни русокоски, пържени картофи, Жулиет Греко, аления цвят. Обича и да рисува. Всъщност се сбива за финален път на рождения ден на Пол и трансформира купона в пиянска оргия. Когато един от гостите му споделя, че е хомосексуалист, се озовава в болницата. Трима души едвам ги разтървават, само че до тогава Джон към този момент е счупил три ребра на нахалника. „ Смлях го, след това ме осъди за телесни повреди и му платих 200 лири! “. Това, че усмирява юмруците си, не значи, че смирява душата и устата си. „ She Loves You “ изстрелва групата на върха и отприщва бийтълсманията. Това е най-продаваната единична плоча в продължение на 15 години и става платинена още през октомври на 1963-а. Дворецът ги кани за вариететната програма в спектакъл „ Принцът на Уелс “. В ложата са Елизабет Втора, принцеса Маргарет, лорд Сноудън. Обичаят постанова публиката да изчаква реакцията на кралската ложа, преди да ръкопляска. В програмата вземат участие Морис Шевалие и Марлене Дитрих. Идва ред на „ Бийтълс “. Залата се оживява, Джон застава пред микрофона: „ Онези на евтините места да пляскат с ръце, останалите – Ленън кимва към кралската ложа – просто дрънкайте с накитите си! “. В интервю изяснява, че е постъпил възпитано, тъй като се канел да каже: „ Просто дрънкайте с шибаните си украшения! “. Залата онемява, аристократите замазват всичко, приемайки шегата с великодушни усмивки и ръкопляскания. Няма по какъв начин - музикалният критик на „ Сънди таймс “ Ричард Бъкълс към този момент е провъзгласил Джон и Пол за най-великите композитои след Бетовен! После определението се доуточнява – те са единствено най-великите песенници след Шуберт. Така че самочувствие на гении към този момент не им липсва и Джон умира да се будалка със публицистите. „ Биете ли се към момента между тях “, пита кореспондент, когато идват в Калифорния. „ Само заран “, дава отговор Джон. Когато обиден концепциите му, става непоколебим, сериозен и даже непретенциозен. „ Подготвяте ли песни с антивоенна тема? “ - Всички наши песни са с антивоенна тема, избухва Ленън. „ С какво искаш да бъдеш запомнен? “ – С това, че съм правил добра музика и съм доставил наслаждение на някои хора. „ А какво ще правиш, когато звездата на „ Бийтълс “ залезе? “, упорства американски журналист. – Ще си броя парите “, тросва се Ленън. Но той към този момент не може да ги преброи – толкоз са доста. Може да си разреши да зарадва остарелия си другар Пит Шотън, с който е дрънкал в „ Куоримен “. Купува му супермаркет за 20 000. Подарява на вуйна си Мими вила на брега край морето в Южна Англия.
Турнето из Съединени американски щати е успех, само че църквата ги жигосва като комунисти. „ Help! “ става златна плоча и още преди да са приключили кино лентата, се разнася новината, че четиримата от Ливърпул са включени в почетния лист по случай рождения ден на кралицата. Това значи, че ще бъдат наградени с Ордена на Британската империя. Решението е много необичайно. Този медал е основан от Джордж V и е за смелост по време на война. При това Епстейн отсъства – очевидно тъй като е еврейн и педераст. Формулировката на държавното управление е, че „ Бийтълс “ се удостояват с Ордена „ за принос към английския износ и милионите непозната валута, импортирани от тях. “
Пол, Джордж и Ринго са ужасно щастливи от достойнството. „ Ще вардя Ордена, до момента в който умра “, споделя Ринго. Джон обаче е ужасно засегнат и скъсва писмото, с което го уведомяват за високото отличие. „ Мислех, че за това отличие се карат танкове и се печелят войни. Това е нелепост. Приемаме да участваме в игра, в която не имаме вяра – споделя Джон на Епстейн. Винаги съм ненавиждал ужасните представления, в които би трябвало да играем функции. Чист фалш “, отсича той след церемонията, на която все пак са го предумали да участва. А Ленън влиза в Бъкингам, тъпкан с марихуана. Носи цигара и за принц Чарлз. Няколко дни по-късно окачва Ордена на шията на вуйна си Мими: „ Ти го заслужаваш повече от мен! “
Взима семейството на Йоко Оно
На 9 ноември 1966-а Джон Ленън се влюбва в картините на авангардна художничка. Моли притежателя на галерията да го запознае с нея. Йоко Оно влиза в живота му за смут на жена му, другите от „ Бийтълс “ и милоните почитатели. Върху японката пада и основното обвиняване за разпадането на именитата група. Но истината е друга. „ Ние успяхме, само че се предадохме, изрича безжалостно присъдата Ленън. Музиката ни умря още на първото турне. Станахме по-лоши музиканти, свирейки едно и също всеки ден. Убихме себе си, с цел да създадем кариера. Тогава умря и музиката на „ Бийтълс “. Липсваха ми клубовете, защото в тях правехме музика. Концертите ни нямат нищо общо с нея. Това са единствено едни проклети племенни обреди. “
Краят на 1966-а затваря една глава от историята. „ Пред нас се изправи неизвестността. И желанието да покажем на какво в реалност сме спсобни “, изяснява по-късно Ленън. Официалната разлъка е чак след три години, когато Джон афишира, че напуща групата. Преди това той се е развел, венчал се е с Йоко в Гибралтар и даже е взел семейството й. Разгневил е официална Америка, заявявайки в изявление за малкия екран, че войната във Виетнам е полуда. Предложил е на водачите на водещите държави да проведат заседание за мир, напъхани в огромна торба. Върнал е Ордена на Британската империя на Нейно величество кралицата.
През идващите 10 години Ленън се трансформира най-вече от всички. Докато Пол пее сладникави мелодии с „ Уингс “, Джон композира протестни песни. От издадените единствено през 1971-а 14 песни, осем са с антивоенно наличие. Най-сполучлива става „ Imagine “. Ленън е най-безразличен към блестящото си минало. „ Един ден Шон дотича при мен и ме попита: Татко, кажи, правилно ли е, че ти си бил един от „ Бийтълс “? Бях задължен да му призная “, връща лентата той.
През 1971-а Джон и Йоко отпътуват да живеят в Съединени американски щати. Ленън повече няма да се върне във Англия. Чак през 1976-а американските управляващи след много опити да го изгонят от страната, му дават паспорт на непрекъснат гражданин. Той е прекомерно неуместен с гражданските си демонстрации и смели изказвания. През 1969-а е разпратил за разлепване из всички международни столици своя афиш „ Войната свърши (ако вие желаете това) “.
На 9 октомври 1980-а Ленън навършва 40. Издава албума „ Double Fantasy “ 10 дни преди Марк Чапмън да си купи револвер в Хонолулу. Дава изявление за „ Плейбой “ и за „ Ролинг Стоун “ по случай издаването на пръв албум след пет години безмълвие. Това се случва в деня, в който Чапъм каца в Ню Йорк. На 8 декември в 17 часа Чапмън взима подпис от Ленън върху обложката на албума. Фотографът от Ню Джърси Пол Гореш запечатва на лентата си този момент. После Джон и Йоко отиват на записи. Слизат от колата. Чапмън извиква Джон по име, той се обръща в тъмнината и пет патрона, изстреляни от метър и половина, потъват в тялото му. Смъртта му е записана още при приемането в болничното заведение „ Рузвелт “, само че лекарите цялостен час се пробват да го върнат към живот, макар че е изгубил 80% от кръвта в тялото си. Ужасяващото ликвидиране на Ленън шокира целия свят. Чапмън бе обявен за неуравновесен, само че подозрението, че е имало поръчка, остава. А англичаните, които в този момент мечтаят да излязат от Европейския съюз, пеят като собствен химн „ All You Need Is Love “ – един от шедьоврите на Джон.
През 1952-а Джон постъпва в учебното заведение „ Куори Бенк “. Точно по това време английската занимателна музика изпитва съдбовното въздействие на Бил Хейли и неговия рокендрол. Рокендролът е най-значителното събитие на 50-те години, само че „ дивата “ музика се извършва от зализани чичковци с букли над челото. Така изглежда дори пълничкият 30-годишен Хейли. Само Елвис Пресли е обаятелният млад артист, чийто облик се покрива с новия тон. В началото на 1956-а неговата плоча с песента „ Heartbreak Hotel “ е най-продавана в целия свят. За Джон Елвис е по-велик от Бог. Той е подготвен да се бие с всеки, който се осмели да твърди, че на света има по-добър музикант от Пресли. Облича се като него в тесни джинси, върви високо подстриган и зализан, тъкмо каквато е прическата на идола, и събира най-близките си другари в група – „ Куоримен “. Пет месеца по-късно за храмовия празник на църквата в ливърпулския квартал Уултън Джон се среща с Пол Макартни. На увеселението Пол чува „ дрънкането “ на групата му и си разрешава да каже, че Литъл Ричард е по-голям от Пресли. Настръхнал, Джон се доближава и го удря по врата. „ Оня, който се приближи, беше посръбнал – спомня си Пол първата им среща. Дъхът му вонеше. Тоя пък остарял алкохолик к‘во прави, помислих си аз. Джон беше на 16, а аз на 14. Затова беше доста по-голям. Беше самонадеян, не му пукаше от никого, учеше ме да не се покорявам на татко ми. “
Джон е бунтовник. В учебното заведение пропада на изпитите, шашва всички с външния си тип и е безусловно сигурен, че един ден ще завладее света. Когато вуйна Мими се кара и изхвърля стиховете и рисунките му на боклука, Джон крещи: „ Ще съжаляваш, когато стана фамозен! “. „ Но всъщност не знаех какъв желаех да бъда. Може би мечтаех да свърша като някой екстравагантен милионер, признава по-късно Ленън. Въобразявах си, че ще се оженя за милионерка и по този начин ще я карам. Мими ми повтаряше по 10 пъти дневно, че китарата е хубаво нещо, само че от нея в никакъв случай няма пребивавам. “
В края на 1959-а „ Куоримен “ с Пол, Джордж Харисън, Сту Стъклиф – най-близките другари на Джон, и Пит Бест, към този момент се назовават „ Силвър Бийтълс “, а година по-късно стартира фамозният им гастарбайтърски интервал в Хамбург. Клуб „ Индра “ псореща шумните музиканти много хладно. Те скачат диво по сцената, беседват, до момента в който свирят, тропат с крайници, будалкат публиката, а Джон се търкаля по пода и свири с клозетна седалка на врата. Дори се бият грубо между тях. Когато през 1962- Сту умира, майката не дава да погребат натрупа, до момента в който не го отворят. Аутопсията открива, че повода за гибелта е дребен мозъчен израстък, породен от мощен удар по главата. Твърди се, че Джон грубо ритнал Сту с острия стоманен връх на ботуша си при едно от тези сбивания. Джон в действителност е прочут и безсърдечен хулиган до деня, в който навършва 22. Тогава самичък пред себе си се заклева, че повече няма да протяга ръка на никого.
Диваците са изгонени от Хамбург и правата им за работа са отнети, откакто подпалват другия клуб, в който свирят. Полицията ги изхвърля от Германия, само че те към този момент са натрупали огромен опит, почувствали са се известни и положителни. Започва пътя към същинската популярност от ливърпулския клуб „ Кавърн “. Тогава гаджето на Сту – Астрид, трансформира прическата му – дълга като нейната и с бретон, а не зализан като Пресли. На всички им харесва, само че не се вземат решение да последват образеца на Ленън. А и чакат утвърждението му - той е тарторът, който заповядва. Никой не смее да му опонира. Джон нарежда да се пуши на сцената, да не се оригват и псуват в микрофоните, да носят каубойски ботуши, кожени дрехи. Избухва ужасно, в случай че някой възрази. Мениджърът Брайън Епстейн не е на себе си, когато за първи път става жертва на гнева му, след като има неблагоразумието да настоява за по-разкрепостено държание. Ленън не разрешава на никой да заплаши безспорната му власт. И за да покаже на Епстейн кой командва парада, спи с него и го държи в послушание. Хомосексуалистът Епстейн и Ленън даже отпътуват като двойка на ваканция в Испания - при това тъкмо когато Синтия ражда Джулиън. Но на Джон не му пука от приказките, че и той е хомосексуалист. „ Бийтълс “ към този момент са изпели „ Love Me Do “ и тийнейджърките крещят в нервност на концертите им.
Ленън към този момент е кумир. Той високомерно разправя в изявленията, че ненавижда обичайния джаз и дебелите глави, само че обича интелигентни русокоски, пържени картофи, Жулиет Греко, аления цвят. Обича и да рисува. Всъщност се сбива за финален път на рождения ден на Пол и трансформира купона в пиянска оргия. Когато един от гостите му споделя, че е хомосексуалист, се озовава в болницата. Трима души едвам ги разтървават, само че до тогава Джон към този момент е счупил три ребра на нахалника. „ Смлях го, след това ме осъди за телесни повреди и му платих 200 лири! “. Това, че усмирява юмруците си, не значи, че смирява душата и устата си. „ She Loves You “ изстрелва групата на върха и отприщва бийтълсманията. Това е най-продаваната единична плоча в продължение на 15 години и става платинена още през октомври на 1963-а. Дворецът ги кани за вариететната програма в спектакъл „ Принцът на Уелс “. В ложата са Елизабет Втора, принцеса Маргарет, лорд Сноудън. Обичаят постанова публиката да изчаква реакцията на кралската ложа, преди да ръкопляска. В програмата вземат участие Морис Шевалие и Марлене Дитрих. Идва ред на „ Бийтълс “. Залата се оживява, Джон застава пред микрофона: „ Онези на евтините места да пляскат с ръце, останалите – Ленън кимва към кралската ложа – просто дрънкайте с накитите си! “. В интервю изяснява, че е постъпил възпитано, тъй като се канел да каже: „ Просто дрънкайте с шибаните си украшения! “. Залата онемява, аристократите замазват всичко, приемайки шегата с великодушни усмивки и ръкопляскания. Няма по какъв начин - музикалният критик на „ Сънди таймс “ Ричард Бъкълс към този момент е провъзгласил Джон и Пол за най-великите композитои след Бетовен! После определението се доуточнява – те са единствено най-великите песенници след Шуберт. Така че самочувствие на гении към този момент не им липсва и Джон умира да се будалка със публицистите. „ Биете ли се към момента между тях “, пита кореспондент, когато идват в Калифорния. „ Само заран “, дава отговор Джон. Когато обиден концепциите му, става непоколебим, сериозен и даже непретенциозен. „ Подготвяте ли песни с антивоенна тема? “ - Всички наши песни са с антивоенна тема, избухва Ленън. „ С какво искаш да бъдеш запомнен? “ – С това, че съм правил добра музика и съм доставил наслаждение на някои хора. „ А какво ще правиш, когато звездата на „ Бийтълс “ залезе? “, упорства американски журналист. – Ще си броя парите “, тросва се Ленън. Но той към този момент не може да ги преброи – толкоз са доста. Може да си разреши да зарадва остарелия си другар Пит Шотън, с който е дрънкал в „ Куоримен “. Купува му супермаркет за 20 000. Подарява на вуйна си Мими вила на брега край морето в Южна Англия.
Турнето из Съединени американски щати е успех, само че църквата ги жигосва като комунисти. „ Help! “ става златна плоча и още преди да са приключили кино лентата, се разнася новината, че четиримата от Ливърпул са включени в почетния лист по случай рождения ден на кралицата. Това значи, че ще бъдат наградени с Ордена на Британската империя. Решението е много необичайно. Този медал е основан от Джордж V и е за смелост по време на война. При това Епстейн отсъства – очевидно тъй като е еврейн и педераст. Формулировката на държавното управление е, че „ Бийтълс “ се удостояват с Ордена „ за принос към английския износ и милионите непозната валута, импортирани от тях. “
Пол, Джордж и Ринго са ужасно щастливи от достойнството. „ Ще вардя Ордена, до момента в който умра “, споделя Ринго. Джон обаче е ужасно засегнат и скъсва писмото, с което го уведомяват за високото отличие. „ Мислех, че за това отличие се карат танкове и се печелят войни. Това е нелепост. Приемаме да участваме в игра, в която не имаме вяра – споделя Джон на Епстейн. Винаги съм ненавиждал ужасните представления, в които би трябвало да играем функции. Чист фалш “, отсича той след церемонията, на която все пак са го предумали да участва. А Ленън влиза в Бъкингам, тъпкан с марихуана. Носи цигара и за принц Чарлз. Няколко дни по-късно окачва Ордена на шията на вуйна си Мими: „ Ти го заслужаваш повече от мен! “
Взима семейството на Йоко Оно
На 9 ноември 1966-а Джон Ленън се влюбва в картините на авангардна художничка. Моли притежателя на галерията да го запознае с нея. Йоко Оно влиза в живота му за смут на жена му, другите от „ Бийтълс “ и милоните почитатели. Върху японката пада и основното обвиняване за разпадането на именитата група. Но истината е друга. „ Ние успяхме, само че се предадохме, изрича безжалостно присъдата Ленън. Музиката ни умря още на първото турне. Станахме по-лоши музиканти, свирейки едно и също всеки ден. Убихме себе си, с цел да създадем кариера. Тогава умря и музиката на „ Бийтълс “. Липсваха ми клубовете, защото в тях правехме музика. Концертите ни нямат нищо общо с нея. Това са единствено едни проклети племенни обреди. “
Краят на 1966-а затваря една глава от историята. „ Пред нас се изправи неизвестността. И желанието да покажем на какво в реалност сме спсобни “, изяснява по-късно Ленън. Официалната разлъка е чак след три години, когато Джон афишира, че напуща групата. Преди това той се е развел, венчал се е с Йоко в Гибралтар и даже е взел семейството й. Разгневил е официална Америка, заявявайки в изявление за малкия екран, че войната във Виетнам е полуда. Предложил е на водачите на водещите държави да проведат заседание за мир, напъхани в огромна торба. Върнал е Ордена на Британската империя на Нейно величество кралицата.
През идващите 10 години Ленън се трансформира най-вече от всички. Докато Пол пее сладникави мелодии с „ Уингс “, Джон композира протестни песни. От издадените единствено през 1971-а 14 песни, осем са с антивоенно наличие. Най-сполучлива става „ Imagine “. Ленън е най-безразличен към блестящото си минало. „ Един ден Шон дотича при мен и ме попита: Татко, кажи, правилно ли е, че ти си бил един от „ Бийтълс “? Бях задължен да му призная “, връща лентата той.
През 1971-а Джон и Йоко отпътуват да живеят в Съединени американски щати. Ленън повече няма да се върне във Англия. Чак през 1976-а американските управляващи след много опити да го изгонят от страната, му дават паспорт на непрекъснат гражданин. Той е прекомерно неуместен с гражданските си демонстрации и смели изказвания. През 1969-а е разпратил за разлепване из всички международни столици своя афиш „ Войната свърши (ако вие желаете това) “.
На 9 октомври 1980-а Ленън навършва 40. Издава албума „ Double Fantasy “ 10 дни преди Марк Чапмън да си купи револвер в Хонолулу. Дава изявление за „ Плейбой “ и за „ Ролинг Стоун “ по случай издаването на пръв албум след пет години безмълвие. Това се случва в деня, в който Чапъм каца в Ню Йорк. На 8 декември в 17 часа Чапмън взима подпис от Ленън върху обложката на албума. Фотографът от Ню Джърси Пол Гореш запечатва на лентата си този момент. После Джон и Йоко отиват на записи. Слизат от колата. Чапмън извиква Джон по име, той се обръща в тъмнината и пет патрона, изстреляни от метър и половина, потъват в тялото му. Смъртта му е записана още при приемането в болничното заведение „ Рузвелт “, само че лекарите цялостен час се пробват да го върнат към живот, макар че е изгубил 80% от кръвта в тялото си. Ужасяващото ликвидиране на Ленън шокира целия свят. Чапмън бе обявен за неуравновесен, само че подозрението, че е имало поръчка, остава. А англичаните, които в този момент мечтаят да излязат от Европейския съюз, пеят като собствен химн „ All You Need Is Love “ – един от шедьоврите на Джон.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ